Игри

Информация за страница Аксаково

Аксаково е град, който се намира в Североизточна България. Разположен е в южното подножие на Франгенското плато на 1 км северозападно от Варна. Административен център е на община Аксаково, област Варна. Носи името на известния руски публицист Иван Аксаков, живял през 19 век (1823-1886 г). Градът се намира на територията на едноименната община на 89-140 м над морското равнище и е застроен върху полегата долина, наклонена към Варненското езеро. В общината има 22 села и един град. Климатът на града се определя като умерено континетнален. Есента по принцип е спокойна и топла, а пролетта е влажна и ветровита. Що се отнася до лятото и зимата, то те са съответно прохладно и мека. Най-студено е през януари и февруари, а пък най-високи стойности температурите достигат през месеците юли и август. Макар да има всички белези на климата по Северното Черноморие, климатът в Аксаково се характеризира с някои специфични особености. Например мъглите падат сравнително рядко и освен това не са толкова студени. Валежите в този район са сравнително по-малко, отколкото в останалите региони на страната. Общата им годишна стойност е около 500 мм на кв.м. През зимата преобладават предимно северозападните ветрове, следвани от североизточните. Особено вреден за земеделските култури е югозападният вятър, който населението в града е наричало „черния”. Прозвището произлиза от това, че въпросният вятър духа през лятото и изгаря посевите. Друг характерен климатичен фактор са постоянно сменящите своята посока ветрове – морските бризи, които през деня носят свеж въздух. Тези ветрове пък са известни сред населението на Аксаково като „Морякът”.

                Почвите на града са изключително разнообразни, като това се дължи на особеностите на терена – предимно равнини и склонове. В Кадастралната карта на землището има отбелязани седем вида почви: карбонатен чернозем, типичен чернозем, слабоизжулен чернозем, оподзолен чернозем, сиви горски почви и делувиални почви. Почвите пък, които имат ниско съдържание на хумус, както и наклоненият характер на терена в съчетание с меката зима и наличието на подпочвени води, правят Аксаково изключително подходящо за развитие на лозарство и овощарство, към които впрочем се насочва и населението. Старите аксаковци разказват за изворите в града, че има седем големи и седем малки „кайнаци”. Най-силни от тях били Картал дере кайнаци, които се намирали в усойния дол на орлите. Днес останалите извори са каптирани и техните води се използват за водоснабдяване. Ракиеният кайнак пък се намира в дол върху източните склонове на платото. Изворчетата били три и от тях течала много студена вода. Аязмото пък е името на два извора, които се намират на противоположни места в аксаковското землище. Първият от тях се намира в подножието на Баир Баши и се състои от няколко слаби изворчета. Вторият пък блика под Голямата канара, която се намира в близост до манастира „Св. Св. Константин и Елена”. Мястото непосредствено и около извора се смятало за лековито и околните дръвчета били окичени с парцали от дрехи, за да остане болестта. От тези извори водела началото си и водата на изчезналата Кара Ахмедова чешма покрай старото шосе за Добрич преди летището. Наблизо имало могила с развалини, като според преданието те са от манастир.

 

 

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker